По данни на Европейския съюз за 2025 г. над 41% от

По данни на Европейския съюз за 2025 г. над 41% от територията на страната съставляват предпазени зони и местности. В това число влизат и 11 естествени парка, в това число Витоша, 3 национални парка и 360 зони по „ Натура 2000 “. На тези места всякаква човешка активност – даже селско стопанство, пашуване на животни или засаждане на култури и овощни дръвчета – е неразрешена, написа ekonovini.bg.

Данните сочат, че България е преди всичко с 41%, докато средното за останалите страни от Европейски Съюз е 26%. На процедура се оказваме по-големи „ бранители на природата “ даже от Швеция (15%), Дания (15,1%) и Финландия (13,4%) взети дружно. Сходно е ситуацията и в Ирландия (13,9%) и Белгия (14,7%), където процентът е доста по-нисък.

Развитите европейски страни също остават надалеч зад нас – Франция със 28% и Италия с 21,4%. Същото важи и за балтийските страни: Естония – 21%, Латвия – 18,1% и Литва – 17,8%.



След България с по-голям дял предпазени територии са Словения (40,5%), Полша (39,6%), Хърватия (38,2%) и Германия (38,5%). При Германия и Полша обаче множеството зони са в Балтийско море, където на практика няма места за вложения.

От всички изброени страни България е най-бедната – със слаба стопанска система, негативен платежен баланс, спад на вложенията и тежък демографски срив. В същото време страната ни е измежду тези с най-сложни екологични и административни процедури. България е обхваната от зелени неправителствени организации, които постоянно блокират основни инфраструктурни планове и обекти от национално значение. Всеки огромен план – автомагистрали като „ Струма “ и „ Черно море “, тунели като „ Шипка “ и „ Петрохан “, лифтове или ски писти – се нападна от екологични Неправителствени организации (в огромната си част финансирани извън или посредством европроекти), които вършат всичко допустимо да ги провалят.

Фактът, че България е „ първенец “ по предпазени територии, е резултат точно от активността на зелените. През 2005 година техни Неправителствени организации получиха 9 милиона лв. от Министерство на околната среда и водите, с цел да дефинират зоните по „ Натура 2000 “. Те ги обрисуваха по този начин, че след това техните компании да бъдат водещи при правенето на екологични оценки, оценки за влияние върху околната среда и за съгласуемост със зоните. От този бизнес бяха извоювани стотици милиони лв..

По-късно „ зелените “ сътвориха и партия – „ Зелено придвижване “. Те влязоха във властта с министър Борислав Сандов и зам.-министър Тома Белев. Макар и единствено за 7 месеца, вредите, нанесени от тяхното ръководство на Министерство на околната среда и водите, ще тежат години наред. Все отново Народното събрание съумя да анулира двуинстанционното обжалване на екологичните оценки на обекти от национално значение, с което беше комплициран завършек на „ зеления рекет “ и се отвори опция значими планове да започват.

Днес предпазените територии към този момент не могат да се трансформират, защото периодите за обжалване са изтекли. Освен това Конституционният съд преди няколко години постанови, че заповедите за определянето им са необжалваеми – решение, което е юридически казус. Възможно е обаче да се смекчат ограниченията и режимите в зоните по „ Натура 2000 “. За разлика от останалата Европа, където нормите са по-гъвкави, у нас те са толкоз рестриктивни, че за един план са нужни осем години единствено с цел да се съберат всички документи и разрешителни. Ако има и обжалвания от „ зелените “, даже десетилетие не стига. Рекордьори са Автомагистрала „ Струма “, тунелът „ Шипка “ и втората кабинка в Банско – планове, блокирани към този момент над 25 години.

Природата би трябвало да се опазва – това е несъмнено. Но, както във всичко, необходим е баланс. Околната среда би трябвало да бъде съхранена за идните генерации, само че не и за сметка на живота, здравето и просперитета на българските жители.